Вътрешните министри на ЕС търсят компромис за дълги полуавтоматични оръжия с до 10 и къси – с до 20 патрона.
Европейският съюз най-вероятно няма да забрани на частни лица да притежават полуавтоматични пушки, подобни на бойните, например ловен вариант на автомата „Калашников“.
Проект за затягане на контрола върху огнестрелните оръжия няма да засегне българските ловци, след като няколко страни, включително нашата, се обявиха против него.
Постоянните представители на страните членки на ЕС са постигнали миналия петък компромис, който ще позволи дълги полуавтоматични нарезни оръжия да бъдат притежавани от частни лица, стига да не могат за изстрелят без ръчно презареждане повече от 11 патрона и пълнителят им да няма повече от 10 патрона. Стандартният боен автомат „Калашников“ има пълнител с 30 патрона.
Посоченият текст е в дневния ред на министрите на вътрешните работи на ЕС, които се събират в Брюксел в петък, за да разгледат проект за изменение на директивата за огнестрелните оръжия. Компромисната клауза е част от него.
„Оптимист съм. Сигурен съм, че ще постигвем съгласие по компромисните текстове, които имаме“, каза европейски представител.
За да станат новите правила закон, трябва одобрение с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите и съгласието на Европейския парламент.
Европейската комисия предложи измененията в документа след атентатите в Париж от 13 ноември м.г., в които терористи убиха 130 души и раниха над 350.
Първоначалният проект предвиждаше пълна забрана за частно притежаване на полуавтоматични оръжия от категорията Б-7 в европейска директива 477 от 1991 година, а именно „полуавтоматични огнестрелни оръжия за цивилна употреба, които приличат на оръжия с автоматичен механизъм“.
Мотивът на вносителя беше, че те биха могли да бъдат преработени, така че да станат като бойните. Повечето от жертвите в Париж бяха разстреляни с незаконно закупени автомати „Калашников“.
България и други страни като Чехия и Финландия се обявиха против такава забрана като непропорционална на риска. Те заявиха, че тя не може да се обоснове само с външната прилика между ловните полуавтоматични пушки и бойните автомати.
Ако ЕС все пак я беше въвел, тя би задължила държавата за своя сметка да изкупи от притежателите им този тип оръжия и да ги извади от пазара.
Друг компромисен текст за съвета на министрите в петък вкарва в групата забранени за частно притежание само късите оръжия, които могат да изстрелят без ръчно презареждане повече от 21 патрона и чийто пълнител е с повече от 20 патрона. В тази категория влизат и дългите полуавтоматични оръжия, чиято дължина може да бъде намалена под 60 сантиметра, т.е. тези със сгъваем приклад или с приклад, който може да се отдели, без да се използват инструменти.
В момента у нас не е известна оценка на въздействието на първоначално предложената забрана, т.е. колко би струвала тя на бюджета и какви биха били загубите на производителите, търговците и собствениците на този вид ловни и спортни оръжия.
Обикновените ловни пушки са гладкоцевни. Тези, които са разработени въз основа на бойните огнестрелни оръжия, имат резба в цевта, която повишава далекобойността и точността им. Затова се наричат нарезни.
Членовете на Съюза на ловците и рибарите в България са над 120 хиляди и всеки трети има нарезно оръжие, според стари ловци. Пресцентърът на МВР не отговори на наш въпрос за точния брой на визираните оръжия у нас.
АК-47 в ловния му вариант, на полуавтоматична стрелба, струва между 350-400 лв. Ако е вярно, че в частни ръце у нас са поне 40 000 ловни нарезни оръжия, те биха стрували минимум 14 милиона лева. Не е ясно колко има в складовете на предприятията и на търговците на оръжие.
Източник БГ Лов: https://www.bglov.com/page/Spasyavame-pushkite-na-lovcite-ot-evropeiska-zabrana/